Как протича работният ден в някои страни

Хората прекарват значителна част от живота си на работното място. По тази причина те имат нужда от добре разпределено време за работа и за почивка. В някои страни, като например Испания работещите имат възможността дори да си подремнат след обяд, през така наречената сиеста. Дали това е ефективно или отпускащо и намаляващо работоспособността човек би определил според неговите предпочитания. Независимо от длъжността и заетостта всеки може да направи така, че работният ден да се превърне в удоволствие, а не в еднообразно и потискащо задължение.

Франция – Шик и почивка в едно

Във Франция започват късно работа – обикновено между 9.30 – 10 ч. На първо време проверяват имейлите, съобщенията и изобщо се подготвят за деня. Основната част от задълженията си вършат в интервала 10 – 12 ч. Oбедната почивка е много ценна за французите. Тя продължава нетипично дълго – от 14 до 17ч. Рядко ще видите работещ човек, който да обядва на крак или докато довършва задачите си. След почивката темпото на работния ден намалява, а с приближаването на края на седмицата приключването му става все по-рано около 18 – 19ч.

• Във Франция е забранено със закон да ядеш обяд на бюрото си в някои институции – обядът е време за удоволствие, не за работа!

• Има култура на „аперитиви“ – следработни срещи с чаша вино и сирене, които често продължават до вечеря.

• Често се шегуват, че френският работен ден започва с кафе, продължава с обяд и завършва с протест.

Италия – Кафе, ръкостискания и… пауза за паста

Италианците пристигат на работа в 9 ч. и се прибират в 18 ч. Обядът започва към 13 часа, като обикновено обядват в къщи, със семействата си,  или в  ресторант с колеги. Повечето малки фирми не работят по това време. Ако ще имате бизнес среща с италианци, със сигурност трябва да вземете това под внимание. Те много държат на социалния контакт с колегите си, за това често следобяд може да видите бизнес група, която се отправя за чаша кафе към бар наблизо.

• Италианците пият еспресо като шотове – не си губят времето с дълги кафета като капучино след обяд (смята се за „туристка грешка“).

• Работата върви добре, стига да има добър диалог – в Италия много неща се решават с разговор лице в лице, често на чаша кафе.

• Имат поговорка: “Chi va piano va sano e va lontano” – „който върви бавно, стига далеч и здрав“.

Великобритания – Чай, дъжд и Excel таблици

Във Великобритания стартират работния ден в 8.30ч. Преди това лондончаните имат достатъчно време да обмислят ангажиментите си за деня, тъй като според проучване те пътуват поне 30 минути до работа. Времето от 9.30 до 11.30 ч е най-продуктивно. След това британците правят лека закуска преди обяд с чаша чай и бисквитка. Обядът при тях протича набързо, дори понякога е само 15 минути, заради високата заетост. В 14 часа е времето за кратка слеобедна почивка и кафе. Работният ден приключва след 17.30 часа, но не е изключено понякога да продължава до 19, тъй като много хора работят и в извънработно време.

• Класическата „tea break“ е почти свещена – дори в интензивни офиси хората си правят пауза с чай и бисквитки.

• В петък често се разрешава по-лежерен дрескод – т.нар. Casual Friday.

• Англичаните са експерти в това да изразят недоволство с много учтиви думи – като „Interesting…“ (което понякога значи „ужасно“!).

Испания – Сиеста и fiesta

Испанците стават след 7 часа и се отправят към офиса към 9.30 часа. Типично за тях е първо да си вземат кафе, в което добавят малко бренди, ако са прекарали тежка вечер. Денят започва продуктивно до 11 ч, когато е време за закуска. Сиестата или времето за обяд в 14 ч. може да бъде с продължителност от 1 до 3 часа. Ако не предпочетат да се отдадат на почивка, колегите се събират и отиват в близкия ресторант за техния обяд, наречен – menu del dia. Той включва 3 или 4 ястия, и бира или вино и кафе накрая. В Испания 20 ч все още се счита за следобяд и обикновено се работи до късно, понякога и до 21ч. Края на деня се използва за почивка или за спорт.

• Въпреки мита, повечето испанци днес не спят по време на сиестата – но тя остава важно време за обяд и релакс.

• Работният ден може да се удължи до 20–21 ч., което позволява време за вечерен спорт или социален живот.

• Испанците обичат да започват деня с кафе с мляко и препечена филийка с домат, а не с тежка закуска.

Германия – Пунктуалност и планиране до последната минута

• Германците обичат да започват деня с кратък Morgenbesprechung – сутрешна среща, в която всичко се уточнява по график. Немците обожават списъци, графици, таблици, календари. Има шега, че дори уикендът им е планиран в Excel.

• Те често приключват деня точно в 17:00 – понятието „работа след работа“ е почти чуждо, освен при спешни случаи.

• Не се счита за добро възпитание да се притесняват колеги в обедната им почивка – тя е неприкосновена.

• В немските офиси често е толкова тихо, че може да чуеш как някой отпива от кафето си.
  Ако говориш твърде много, могат учтиво да ти предложат да „работиш дистанционно“.

• Някои германци почистват бюрото си в края на всеки ден.
  Дори съществува термин за това: Schreibtischhygiene – „хигиена на бюрото“.
• В работно време хуморът е ограничен – всичко трябва да е „сериозно“, но извън офиса немците всъщност са много забавни. Популярен офис виц:
  „Колега излезе в отпуск. Местните аларми за хаос се включиха веднага.“
• „Feierabend“ = свят термин
  Feierabend буквално означава „празничната част от деня след работа“.
  След този момент – без имейли, без обаждания, без „можеш ли само за секунда…“. Свещено време!

Гърция – Зехтин, слънце и бавен старт

• В горещите месеци обедната почивка е свещена – често съчетана с дълъг обяд и кратка сиеста.

• Работата започва по-късно, но може да продължи до късно вечер, особено в семейни бизнеси.

• Гърците обичат да работят с познати – атмосферата в офиса често е като в разширено семейство.

Швеция – Fika и баланс

• Fika не е просто кафе пауза – това е ритуал с кафе и канелени кифлички, задължителен поне два пъти на ден.

• Повечето шведи приключват работа рано, за да се посветят на семейството, природата или хобитата си.

• Работната атмосфера е тиха, спокойна и равноправна – дори шефът може да си носи обяд в кутия и да седне до стажанти.

България – Кафе, обед и „айде още малко“

• Работният ден не започва преди първото кафе. Ако нямаш кафе – просто не се броиш за „включен“.

• Може да чуеш: „Нищо не започва преди второто кафе… първото е за събуждане.“

• Не се очаква кой знае каква продуктивност в понеделник до обяд. Най-често се обсъждат: къде си бил през уикенда; кой какво е сготвил и колко е било гадно ставането в понеделник

• „Още 5 минути“ е национален девиз – работният ден често приключва не по график, а според настроението на шефа или екипа.
• Често има срещи, които можеха да бъдат имейл… но не са.
  Виц: „Обсъдихме проблема на среща. Решение няма, но се почувствахме важни.“
• Колега влиза в офиса преди 9:00 ч? Всички го гледат подозрително
  Сякаш си извънземен. Коментарът: „Бре, ти откога работиш нощна?“

• Излизаш в 17:00 ч точно? Бягай, преди шефът да те види.
  Има риск да чуеш: „Ама къде отиваш, точно щях да ти дам една задачка…“

• Любими български магически фрази: 

  „Това ще го мислим утре.“
  „Ще стане някак.“
  „Сега не е моментът, но след малко…“ (т.е. никога)

Турция – Чай, ръкостискания и разговори

• В Турция работният ден обикновено започва между 8:30 и 9:00 ч. и приключва към 18:00 ч., с обедна почивка между 12:00 и 13:30 ч.

• Чаят (çay) е абсолютно задължителен – не просто напитка, а ритуал. Сервира се в малки стъклени чашки и се пие буквално по всяко време – сутрин, на обяд, на среща, дори по време на работа.

• В много офиси има човек, наречен çaycı – специален служител, който приготвя и разнася чай през целия ден!

• Турците държат на личния контакт – често преди среща се отделя време за учтив разговор (още преди да се мине към работата). Това е важен момент от изграждането на доверие.

• В петък следобед, особено през Рамазана или по време на религиозни празници, работният ден приключва по-рано.

• Турците обичат да казват, че „работата върви по-добре с добър чай и добра компания“.