Денят на Независимостта на България – 22 Септември

България чества едно от най-значимите събития в новата си история на 22 Септември. На този ден през 1908 г. е обявена независимостта на страната ни. Това става възможно едва 30 години след освободителната Руско-турска война от 1877-1878 г. На 3 март 1878г. между Русия и Турция се подписва Санстефанският мирен договор. По тозиначин българската държава се появява отново на картата на Европа. Няколко месеца по-късно обаче,  европейските велики сили ревизират договора на конгрес в Берлин. Паралелно уреждат териториални претенции и в други части на региона.

България след Берлинския мирен договор

Според решенията на Берлинския конгрес, Северна България заедно със Софийски окръг се обособява в Княжество България. Южна, под името Източна Румелия, макар и с пълна административна автономия, остава под политическата и военната власт на султана. Македония, Беломорска Тракия и Одринско са върнати в пределите на Османската империя. През 1885 г. след блестящо подготвена и осъществена с мирни средства акция Северна и Южна България се обединяват. Страната обаче си остава княжество, васално на Османската империя.

След Съединението страната ни се развива с темпове, които удивяват Европа. Възходът на младата държава е всестранен – в икономиката, в образованието, в културата и във военното дело. Статута на княжество, васално на Османската империя става все по-нетърпим с всяка изминала година.

Тази зависимост далеч не се изчерпва само с годишния данък от 1 млн лева. Като васално княжество, България няма право да сключва международни договори от военнополитическо естество. Върху българската територия се разпростират всички клаузи на т.нар. „режим на капитулациите“. Това е система от икономически и съдебни привилегии за западните държави и техните поданици, занимаващи се с бизнес в Османската империя. Това, от своя страна води до сериозни финансови загуби от ниски мита, такси и други видове пропуснати ползи. Ето защо от началото на миналия век обявяването на България за суверенна държава става основна външнополитическа цел на управляващия елит.

Събитията от 1908 година

Благоприятният момент за осъществяването на тази цел настъпва през 1908 г. Съгласно решенията на Берлинския конгрес, тогава изтича 30-годишният срок на окупацията на Босна и Херцеговина от страна на Австро-Унгария. Виена естествено няма никакво намерение да връща областта на Турция. В този смисъл има известно съчетание на интереси и на действия между България и Австро-Унгария. Българското правителство започва да сондира с австро-унгарското възможността да обяви независимостта на България. Това, под формата на формално нарушение на Берлинския договор, дава правото на Виена да обяви анексията на Босна и Херцеговина.

Османската империя е временно дестабилизирана заради „младотурския преврат“ от 11 Юли. Това още повече улеснява българските планове. Правителството не пропуска случая да завземе с войска Източните железници, формално собственост на Турция, и да ги национализира. Така, получил конфиденциалното съгласие на австро-унгарския император Франц-Йосиф, на 21 септември 1908 г. княз Фердинанд се завръща с яхтата си от Виена в България. От Никополското пристанище на Дунав той се отправя директно към Търново. Там на следващия ден – 22 септември – България е обявена за царство, а самият Фердиднад получава титлата цар на българите.

Признаването на българската независимост не става лесно. За разлика от Съедиението през 1885 г., никой вече не смее да заплашва България с военна намеса. Най-засегнатата в случая страна – Турция, се вълнува преди всичко от размера на обезщетението, което България трябва да плати за национализираните Източни железници. С руско посредничество този въпрос е решен, при това възможно най-благоприятно. Всъщност на практика България не плаща почти нищо. Така в началото на 1909 г. българската независимост е призната от Турция и Великите сили, а след това и от останалите европейски страни.

Обявяването на независимостта е нов удар срещу решенията на Берлинския договор и поредната стъпка по пътя към осъществяването на националните идеали. Суверенна България вече може да сключва легитимни договори с други държави. Отхвърлен е режимът на капитулациите, и така рязко се увеличават приходите на държавата от мита, данъци и такси. Това спомага за цялостното развитие на страната.