Степенуване в немски език

Здравейте, във връзка с Ваши въпроси до Асториа Груп днес ще разгледаме темата за степенуване в немски език, т.е. Steigerung von Adjektiven.

Обща информация

Степенуването се използва при сравнение на лица или предмети. Не всички прилагателни могат да бъдат степенувани. Има три степени:

1. Положителна /Grundstufe или Positiv/
2. Сравнителна /Vergleichsstufe или Komparativ/
3. Превъзходна /Höchststufe или Superlativ/ 

1.Положителна степен /Positiv/

Това е основната форма на прилагателното, която при сравнения използваме със so … wie /толкова … колкото/. Думите, които се сравняват, са в един и същи падеж.

Например: Maria läuft so schnell wie Susanne. – Мария бяга толкова бързо, колкото Сузане.

Други изрази за положителна степен са:

• genauso … wie /също толкова … колкото/
• nicht so … wie /не толкова … колкото/
• fast so … wie /почти толкова … колкото …/
• halb so … wie /наполовина толкова … колкото/
• doppelt so … wie /двойно повече … от/

Например: Das Haus ist doppelt so hoch wie mein Haus. – Къщата е двойно по-висока от моята.

2.Сравнителна степен /Komparativ/

Това е първата степенувана форма. Образуваме Komparativ с als и към прилагателното прибавяме окончанието –er, т.е. …-er als … Думите, които се сравняват, са в един и същи падеж.

Например: Friederike läuft schneller als Maria. – Фридерике бяга по-бързо от Мария.

3.Превъзходна степен /Superlativ/

Това е максималната форма на степенуване. Образуваме Superlativ по следния начин:

– am …-sten, когато прилагателното се комбинира с глагол, или
– bestimmter Artikel + -st + Endung, т.е. определителен член, наставка -st и окончание, когато прилагателното играе роля на определение и стои пред съществително име. Това степенуване се нарича absoluter Superlativ. 

Например: Friederike läuft am schnellsten. – Фридерике бяга най-бързо.
Sie ist die schnellste Läuferin. – Тя е най-бързата бегачка /съзтезателка по лека атлетика/.

Примери за правилно степенуване на прилагателни

Особености при степенуването

1. Едносрични прилагателни често образуват формите си при степенуване с Umlaut /преглас/

2. Прилагателни, които окончават на: „-t“, „-d“, „-tz“, „-z“, „-s“, „-ss“, „-sch“, „-ß“, получават в Superlativ окончанието „-esten“, т.е. добавя се “е” за благозвучие

3. Прилагателни, които окончават на: „-el“, или „-er“, губят в Komparativ „-e-“

4. Неправилни форми на степенуване

5. Особености при степенуване на прилагателни като определение

Към прилагателното се прибавя първо окончанието на формата на степенуване –er или –ste, а след това окончанието в съответния падеж. Превъзходната степен винаги се образува с определителен член.

Например:
der kleine Junge / der kleinere Junge / der kleinste Junge
ein kleiner Junge / ein kleinerer Junge / der kleinste Junge

6. Някои прилагателни се степенуват само веднъж

Например:
innere – innerste
äußere – äußerste
vorder – vorderste
hintere – hinterste
untere – unterste

7. Някои прилагателни изобщо не се степенуват

Например:
tot, einzig, einmalig, ganz, golden, steinhart, himmelweit, riesengroß

Надявам се, че тази публикация Ви е харесала, и предлагам да упражним наученото.