
Всеки, започнал да изучава Немски език се сблъсква с граматиката и именно въпросът: „Защо тук е ein, a там einen?“ ще разгледаме в настоящата статия.
Падежи в немски език
В немския език има четири падежа на съществителните имена, според тяхната употреба в изречението. Те са именителен (Nominativ), винителен (Akkusativ), родителен (Genitiv) и дателен (Dativ).
Според мястото си в изречението и падежа съществителните променят определителните (der, die, das) или неопределителните си членове (ein, eine).
Групата от думи, които определят нещо, подобно на определителния член също променят наставката си според падежа и рода – пр. dieser, diese, jeder, jener, mancher, solcher, welcher. По същия начин думите, които са подобни на неопределителния член, променят наставката си според рода и падежа – пр. ein, mein, sein. Отрицателните членове kein, keine също търпят промени.
Падежите в немския език служат за свръзка на думите в изречението и изразяване на отношенията между тях.
За начало – падежите в немския език са „само“ четири.: Именителен (Nominativ), Родителен (Genitiv), Дателен (Dativ) и Винителен (Akkusativ), като в първия от тях, промени няма.
Падежи в немски език – Именителен падеж (Nominativ)
Този падеж е най-лесният падеж, защото формата му е основната /речниковата/ форма на всички именни части на речта – съществителни, прилагателни, местоимения, числителни имена. За да откриете коя дума в изречението е в номинатив – задайте въпросите: „кой?“ (wer?) за одушевени и „какво?“ (was?) за неодушевени предмети.
Основната употреба на този падеж е при имената, които са субект на речта, тоест извършват действието – подлог в изречението.
Съществителните в немския език са в именителен падеж, когато са подлог в изречението или се определят в изречението (Das ist ein Auto.) Тук формите на определителните и неопределителните членове и на отрицателните членове остава непроменена.
м. р. -> ein, kein, der, dieser, jeder, jener и т.н.
ж. р. -> eine, keine, die, diese, jede, jene и т.н.
ср. р. -> ein, das, kein, dieses, jedes, jenes и т.н.
мн. ч. -> die, keine, diese, jede, jene и т.н.
Например:
Както казахме именителен падеж (Nominativ) отговаря на въпросите кой? (wer?) и какво? (was).
- Meine Mutter wohnt in Hamburg. – Wer wohnt in Hamburg?
Моята майка живее в Хамбург. – Кой живее в Хамбург?
- Der Topf steht auf dem Herd. – Was steht auf dem Herd?
Тенджерата е/стои на печката. – Какво стои на печката?
- Die Ärztin kommt später. – Лекарката идва по-късно.
- Der junge Mann wartet auf seine Freundin. – Младият мъж чака своята приятелка.
- Georgi ist mein bester Freund. – Георги е моят най-добър приятел.
- Der Mann spielt Golf.- Мъжът играе голф.
- Diese Stadt ist bekannt. – Този град е познат.
- Das Auto ist neu. – Колата е нова.
- Meine Katze ist weiß. – Моята котка е бяла
Много е важно обаче да се каже, че има глаголи, които изискват употребата му заедно със съюзите wie, als. Такива са aussehen (изглеждам), sich ausgeben als (представям се за някого например), sich benehmen wie (държа се като нещо или някого), dienen (D) als (служа като), sich erweisen als (отказвам се от нещо), gelten als (минавам за, считам се за), sich zeigen als (показвам се/проявявам се като) и други такива.
Ще продължим темата за останалите падежив немски език в следващата си статия!