Минало време (Präteritum)

Здравейте, в предните ни публикации „Глаголни времена в немския език“ Ви запознахме със сегашно време (Präsens) и минало време (Perfekt). Много от записалите курс по немски език при нас ни помолиха да направим публикация и за едно друго минало глаголно време, а именно Präteritum. Днес ще разгледаме именно него:

Обща информация за Präteritum

Минало неопределено време Präteritum, известно още като Imperfekt, образува един и същи времеви етап заедно с Perfekt. Единствената разлика е в употребата на двете минали глаголни времена. Perfekt се използва в устната реч, докато Präteritum – предимно в писмени текстове, като например във вестници, списания, литературни произведения, разкази, приказки и т.н. Но Präteritum намира употреба и в новините, по телевизията или по радиото, за да се докладва за минали събития. 

Например:

Im letzten Jahr machte meine Freundin Urlaub in Madrid. 
Mit dem Auto fuhren wir von Varna nach Sofia.
Als der Erste Weltkrieg ausbrach, war meine Schwester vier Jahre alt.
Laut Rotem Kreuz gab es drei Schwerverletzte. Ein Mann wurde festgenommen.

Формите за второ лице единствено и множествено число (du и ihr) много рядко се използват в Präteritum, тъй като тези лица се използват изключително в говоримия език, тоест в Perfekt. 

Формите в Präteritum на спомагателните глаголите haben и sein, както и на модалните глаголи по правило се използват и в устната реч. 

Например:

Ich war gestern in der Schule.
Wir hatten tolles Wetter.
Ich musste mich für die Prüfung gut vorbereiten. 

Образуване на Präteritum

Präteritum представлява просто минало време, което се образува без участието на спомагателни глаголи. Именно в Präteritum започва разделението на немските глаголи на силни и слаби / правилни и неправилни на основание на техните различия, които се появяват при образуването на основните глаголни форми. 

Präteritum се образува от втората форма на глагола посредством добавяне на лични окончания. Изключение са първо и трето лице в единствено число – при тях лични окончания отсъстват. 

1. Правилните глаголи образуват Präteritum чрез прибавяне на наставката -te към корена на глагола, например sagen – sag+te. Към тази основа се прибавят личните окончания.

Други примери за правилни глаголи са: lernen – lernte, fragen – fragte

2. При неправилните глаголи настъпва промяна на коренната гласна. Затова те трябва да се заучават наизуст, например: schreiben – schrieb, gehen – ging

Особености при образуването

• Ако коренът на глагола завършва на d-, t-, chn- или ffn-, при окончанията, които започват с t/st, се вмъква e пред окончанието.

Например: landen – landete: ich landete, du landetest, er landete, wir landeten, ihr landetet, sie/Sie landeten 

bitten – bat: ich bat, du batest, er bat, wir baten, ihr batet, sie/Sie baten

• Ако коренът на глагола при неправилните глаголи завършва на s/ß/z, или се премахва окончанието –s или се вмъква допълнително едно –e-.

Например: lesen – las: ich las, du last/du lasest (първият начин е по-обичаен), er las, wir lasen, ihr last, sie/Sie lasen

• Неправилните глаголи променят коренната си гласна. Има списъци с формите на тези глаголи. Препоръчително е те да се учат наизуст.

Например: gehen – ging, kommen – kam, fahren – fuhr,  bringen – brachte и други.

• Ако коренът на неправилните глаголи завършва на ie, то окончанието –e в 1./3. лице множествено число отпада.

Например: schreien – schrie: wir/sie schrien (nicht: schrieen)

Спрежение на глаголите

В Präteritum формите за 1-во и 3-то лице единствено число са еднакви. Това правило се отнася за всички глаголи. Първо и трето лице се спрягат без лични окончания.

Например:

Спомагателни глаголи

Спомагателните глаголи sein/haben имат неправилни форми, но се използват много често в речта.

минало време

Модални глаголи

При модалните глаголи в Präteritum отпада Umlaut-a: müssen – musste, können – konnte, dürfen – durfte, mögen – mochte. Модалните глаголи wollen и sollen не променят коренната си гласна: wollte и sollte. 

Формата “möchte” е форма на условно наклонение (Konjunktiv II) и се превежда “бих искал, бих желал”. В Präteritum това може да се изрази с помощта на глагола wollen в Präteritum, както е показано по-долу в таблицата.

Употреба на Präteritum

Това глаголно време се използва предимно в литературните произведения и когато говорещият разказва за минали действия. Модалните глаголи и спомагателните глаголи sein и haben, по правило, се използват при предаването на минали събития именно в тази времева форма.

Например: 

Im letzten Winter erholten wir uns in den Rhodopen. Das Wetter war herrlich. Wir wohnten alle zusammen in einem kleinen Gasthaus und verbrachten viel Zeit im Freien. – Миналата година ние почивахме в Родопите. Времето беше великолепно. Ние всички живяхме в малка къща къща за гости и много време прекарвахме на открито.

Глаголното време Präteritum се използва за

• завършени действия в миналото:

Im letzten Jahr machte ich Urlaub in Griechenland.
Mit dem Fahrrad fuhr ich von Varna nach Sofia.

• факти или условия в миналото:

Die Strecke war fantastisch und ich hatte tolles Wetter.

В устната реч обикновено се предпочита перфектното време вместо минало време. Но глаголите sein / haben се използват обикновено в Präteritum: 

Die Atmosphäre war fantastisch und ich hatte viel Spaß.

За да упражните наученото, използвайте следните упражнения: