Личните местоимения в немски език

Здравейте любители на немската реч! Днес ще започнем темата за местоименията в немски език и по конкретно ще се запознаем с личните местоимения в немски език.

 Обща информация

Личните местоимения принадлежат към частта на речта, наречена „местоимение“.

В немски език има седем групи според тяхното значение: лични, възвратни, притежателни, показателни, неопределителни, въпросителни, относителни местоимения.

Лични местоимения

 

Тема на днешната лекция ще бъдат личните местоимения или на немски език Personalpronomen. В граматиката те се наричат ​​още persönliche Fürwörter.

  1. Личните местоимения стоят на мястото на съществително име и обозначават хора, живи същества, вещи или обстоятелства.
  2. Имат единствено и множествено число.
  3. Личните местоимения се пишат с малкa буквa, освен в началото на изречението. Изключение прави обръщението Sie (Вие), което винаги е с главна буква.

Например:

    • Die Schüler haben heute fünf Stunden Deutschunterricht. Nach der Schule gehen sie nach Hause. – Днес учениците имат 5 часа немски. След училище (те) се прибират вкъщи.
    • Entschuldigen Sie, darf ich Sie etwas fragen? – Извинете, може ли (аз) да Ви попитам нещо?

Личните местоимения в немски език- безплатен урок, курсове и индивидуални уроци по немски език от Езиков Център Асториа Груп, Варна, СофияОбърнете внимание, че на български език може да се пропусне личното местоимение, ако от контекста става ясно, за кого или за какво става дума. Но в немски език употребата му е задължителна.

4. Личните местоимения могат да се скланят. Формите за отделните падежи са посочени в таблицата по-долу.

Склонение на личните местоимения

 

Person

Nominativ

Akkusativ

Dativ

Genitiv

1. Person Singular

ich

mich

mir

meiner

2. Person Singular

du

dich

dir

deiner

3. Person Singular

er, sie, es

ihn, sie, es

ihm, ihr, ihm

seiner, ihrer, seiner

1. Person Plural

wir

uns

uns

unser

2. Person Plural

ihr

euch

euch

euer

3. Person Plural

sie

sie

ihnen

ihrer

Höflichkeitsform

Sie

Sie

Ihnen

Ihrer

 

Nominativ:

 

ich, du, er/sie/es, wir, ihr, sie, Sie
аз, ти той/тя/то, ние, вие, те, Вие
Akkusativ:

 

 

mich, dich, ihn/sie/es, uns, euch, sie, Sie

мене (ме), тебе (те), него/нея/него (го/я/го), нас (ни), вас (ви), тях (ги), Вас (Ви)

Personalpronomen Dativ:

 

mir, dir, ihm/ihr/ihm, uns, euch, sie, Sie

на мене (ми), на тебе (ти), на него/на нея/на него (му/й/му), на нас (ни), на вас (ви), на тях (им), на Вас (Ви)

Personalpronomen Genitiv:

 

 

 

 

 

 

meiner, deiner, seiner/ihrer/seiner, unser, euer, ihrer

Личните местоимения в Genitiv днес се срещат рядко. Например: 

  • Wir gedenken der Helden. Wir gedenken ihrer. – Възпоминаваме героите. Възпоменаваме ги.
  • Wir werden euer gedenken. – Ще си мислим за вас.
  • Ich erinnere mich seiner. – Спомням си за него.

Най-често личното местоимение се използва  в друг падеж заедно с предлог. Например:

  • Ich erinnere mich an ihn. – Спомням си за него.

Употреба на личните местоимения

 

Личното местоимение винаги замества съществително. За да разберем кой или какво се има предвид с местоимението, контекстът трябва да е ясен. Например изречението

        • Er ist sehr verspielt. (Той е много игрив.)

може да бъде разбрано само в контекст. Кой е той (er)? Mоже да означава заек (der Hase), куче (der Hund), момче (der Junge) или някой друг.

Личните местоимения се използват в текстове или разкази, за да се избегне повторение на думи.

        • Ulrike geht heute Abend ins Kino. Ulrike will sich einen historischen Film ansehen. Ulrike hat den Film schon zweimal gesehen.

По-добре би било:

        • Ulrike geht heute Abend ins Kino. Sie sieht sich einen historischen Film an. Sie hat ihn schon zweimal gesehen.

 

Особености на личните местоимения

Учтива форма

Личните местоимения du и ihr (ти и вие) могат да се използват и като форма на обръщение. В писма или имейли обикновено се пишат с малки букви. За лица, с които имаме официални взаимоотношения (напр. непознати, учители, началници), използваме учтивата форма Sie (Вие), която винаги трябва да се изписва с главна буква.

Личното местоимение es

Личното местоимения es често се използва в безлични конструкции, където авторът на действието не е назован или е неизвестен. Es“ е заместител на подлога. Наричa се das unpersönliche „es“ или още Platzhalter.

Например:

        • Es regnet. – Вали дъжд.
        • Es donnert. – Гърми.
        • Es brennt. – Гори.
        • Es klingelt. – Звъни се.
        • Es wird hier Deutsch gelernt. – Тук се учи немски.

 

Надявам се тази публикация да Ви е харесала и Ви предлагам няколко упражнения.

 

 

Повече уроци и упражнения можете да откриете в нашите курсове по немски!

0 responses on "Личните местоимения в немски език"

Leave a Message

АСТОРИА ГРУП

Казват, че има много начини да научим чужд език, но това е маркетингова стратегия. Ние знаем - за да проговорим е нужно време и спокойна обстановка, нужни са упражнения и преговор, необходим е специален подход към всеки клиент.

ЛИДЕРИ В ОБЛАСТТА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Нови курсове

top