Личните местоимения в немски език

Здравейте любители на немската реч! Днес ще започнем темата за местоименията в немски език и по конкретно ще се запознаем с личните местоимения в немски език.

 Обща информация

Личните местоимения принадлежат към частта на речта, наречена „местоимение“.

В немски език има седем групи според тяхното значение: лични, възвратни, притежателни, показателни, неопределителни, въпросителни, относителни местоимения.

Лични местоимения

Тема на днешната лекция ще бъдат личните местоимения или на немски език Personalpronomen. В граматиката те се наричат ​​още persönliche Fürwörter.

1. Личните местоимения стоят на мястото на съществително име и обозначават хора, живи същества, вещи или обстоятелства.
2. Имат единствено и множествено число.
3. Личните местоимения се пишат с малкa буквa, освен в началото на изречението. Изключение прави обръщението Sie (Вие), което винаги е с главна буква.

Например:

• • Die Schüler haben heute fünf Stunden Deutschunterricht. Nach der Schule gehen sie nach Hause. – Днес учениците имат 5 часа немски. След училище (те) се прибират вкъщи.
  • Entschuldigen Sie, darf ich Sie etwas fragen? – Извинете, може ли (аз) да Ви попитам нещо?

Обърнете внимание, че на български език може да се пропусне личното местоимение, ако от контекста става ясно, за кого или за какво става дума. Но в немски език употребата му е задължителна.

4. Личните местоимения могат да се скланят. Формите за отделните падежи са посочени в таблицата по-долу.

Склонение на личните местоимения

Употреба на личните местоимения

Личното местоимение винаги замества съществително. За да разберем кой или какво се има предвид с местоимението, контекстът трябва да е ясен. Например изречението

• • • • Er ist sehr verspielt. (Той е много игрив.)

може да бъде разбрано само в контекст. Кой е той (er)? Mоже да означава заек (der Hase), куче (der Hund), момче (der Junge) или някой друг.

Личните местоимения се използват в текстове или разкази, за да се избегне повторение на думи.

• • • • Ulrike geht heute Abend ins Kino. Ulrike will sich einen historischen Film ansehen. Ulrike hat den Film schon zweimal gesehen.

По-добре би било:

• • • • Ulrike geht heute Abend ins Kino. Sie sieht sich einen historischen Film an. Sie hat ihn schon zweimal gesehen.

Особености на личните местоимения

Учтива форма

Личните местоимения du и ihr (ти и вие) могат да се използват и като форма на обръщение. В писма или имейли обикновено се пишат с малки букви. За лица, с които имаме официални взаимоотношения (напр. непознати, учители, началници), използваме учтивата форма Sie (Вие), която винаги трябва да се изписва с главна буква.

Личното местоимение es

Личното местоимения es често се използва в безлични конструкции, където авторът на действието не е назован или е неизвестен. „Es“ е заместител на подлога. Наричa се das unpersönliche „es“ или още Platzhalter.

Например:

• • • • Es regnet. – Вали дъжд.
      • Es donnert. – Гърми.
      • Es brennt. – Гори.
      • Es klingelt. – Звъни се.
      • Es wird hier Deutsch gelernt. – Тук се учи немски.

Надявам се тази публикация да Ви е харесала и Ви предлагам няколко упражнения.

Повече уроци и упражнения можете да откриете в нашите курсове по немски!