Коледа (Weihnachten) в Германия

Всяка година хората по света празнуват рождението на Исус на 25 декември. Но празникът е много по-стар от християнството. Нека разгледаме как възниква и как се празнува Коледа (Weihnachten) в Германия

Възникване и значение на коледния празник – Коледа (Weihnachten) в Германия

Произходът на Коледа се крие в празника на зимното слънцестоене. Още в древни времена египтяните и други напреднали култури са използвали деня на зимното слънцестоене като възможност да празнуват рождението на своите слънчеви божества. На този ден при римляните са се провеждали тържествените Сатурналии в чест на бог Сатурн, непобедимия бог на Слънцето.

Древните германи в Северна Германия чак до Скандинавия празнували своя празник в средата на зимата (Mittwinterfest) или празника на Юле (Julfest) точно на този ден. Юл (Jul) все още означава Коледа в скандинавските езици.

В християнството празникът на слънцестоенето се смятал за езически обичай. 400 години след раждането на Христос църквата го забранява, но безуспешно. Целта й винаги е била да обръща езичниците в християни. Според Свещеното писание Христос нарича себе си „светлината на света” (Йоан 8:12), който дойде на този свят като „истинската светлина, която осветява всеки човек” (Йоан 1:9). Затова църквата решава да посвети празника на Исус. Папа Либерий го налага през 354 г. Оттогава християните празнуват Рождеството на Исус на 25 декември вместо зимното слънцестоене.

Коледа символизира Рождението на Исус Христос, зимното слънцестоене в световната история, което във всички възходи и падения на историята дава сигурност, че тъмните сили на мрака нямат окончателна сила.

Коледа (Weihnachten) в Германия

През 7-ми и 8-ми век обичаят да се празнува раждането на Исус на 25 декември се наложил и в Германия. Името »Weihnachten« („Коледа“) произлиза от  фразата на средновисоконемски »ze den wihen nahten«, която на съвременен немски език означава »zu den Heiligen Nächten« („към светите нощи“).

Традицията на коледното дръвче

Рождество Христово е може би най-важният християнски празник за германците. В течение на вековете се е наложил един символ, без който този празник е немислим – коледната елха (Tannenbaum). Счита се, че за първи път коледното дръвче се e появило в германските домове в началото на 15 век, като в миналото занаятчийските гилдии са украсявали дръвчето с курабии и бонбони, ябълки, ядки, а легендата разказва, че църковният реформатор Мартин Лутър е първият, който поставил свещи на своето коледно дърво.

Днес е трудно да си представим Коледа в Германия без коледно дърво, украсено със стъклени играчки, топки и свещи и с Витлеемската звезда на върха.

Защо даваме подаръци на Коледа?

Традицията на взаимното даряване е била известна още от около 1450 г. от Констанс. Там раздавали подаръци на децата. По това време обаче даряването на подаръци все още се е свързвало с Никулден (Nikolaustag). Преместването на даряването на Коледа се дължи главно на Мартин Лутер, който вместо Николаус въвел Младенеца като носител на подаръци и искал да привлече вниманието към божествения дар на раждането на Исус. В много райони на страната Дядо Коледа (Weihnachtsmann) заменил Николаус.

Популярни идеи за подаръци за Коледа са книги, салонни или настолни игри, фигурки за коледна ясла, ангели, свещници и свещи. 

Изкуство на дърворезба в Ерцгебирге (Erzgebirgische Schnitzkunst)

Коледните пирамиди, арки за свещи, пушечки и коледни ангели са сред най-популярните декоративни елементи на Коледа. Красивата дърворезба идва от Ерцгебирге и все още е ръчно издълбавана и украсявана с любов днес.

Традицията на дърворезбата в Ерцгебирге датира от 17-ти век. Особено за миньорите дърворезбата е била  нещо повече от вечерно забавление. С помощта на ножа за дърворезба те можели умело да увековечат своите преживявания под земята в дървото. Когато рудодобивът окончателно загубил икономическото си значение, хобито се превърнало в нов бизнес. 

Коледно пеене 

Пеенето на коледни песни (Weihnachtslieder) е една от най-важните традиции по време на коледните празници. Също така в много енории има обичай да се организира църковна музикална церемония в някоя неделя в този период. Всички хорове (детски, младежки и църковни) в общността пеят най-красивите коледни песни на немски език

Коледните песни водят началото си от Средновековието, когато свещеникът пеел латински песни като част от полунощната коледна литургия. Народноезични църковни и коледни песни стават много популярни, особено по време на Реформацията. Мартин Лутер композирал и превел редица немски коледни песни, които се пеели на църковните служби по Коледа. В някои случаи той поемал и песенни елементи от народни мелодии.

Сред най-известните коледни песни са „О, коледна елха“ (»Oh Tannenbaum«), „Запалят ли светлините…“ (»Sind die Lichter angezündet…«) или „Утре идва Дядо Коледа“ (»Morgen kommt der Weihnachtsmann«).  Други песни се фокусират върху зимното време, например „Снегът се сипе тихо“ (»Leise rieselt der Schnee«) или „Снежинки, бели полички“ (»Schneeflöckchen, Weißröckchen«).

Традицията за печене на щолен 

В наши дни Коледа се свързва и със специална култура на печене на домашни коледни сладки и бисквитки и приготвяне на традиционно меню за Коледа.

Много стар обичай в сезона на Адвент и Коледа е печенето на т. нар. щолен (Stollen), известен още като Christstollen или Weihnachtsstollen.
Думата »Stollen« идва от старовисоконемски и първоначално е означавала нещо като »стълб« или »основа«. Коледната традиция за печене на щолен вероятно води началото си от холандската провинция Фрисландия. Още по времето на древните римляни там в манастирските пекарни е бил приготвян своеобразен коледен хляб със стафиди и бадеми.

Днес с щолен обикновено се обозначава дълготраен, подобен на хляб сладкиш, приготвен от тесто с мая, което обикновено се допълва със стафиди, портокалова кора, лимонова кора или сушени плодове. Понякога за щолен се използват и бадеми, маково семе или марципан. Щоленът се поръсва плътно с пудра захар или се покрива със захарна глазура. Предполага се, че удължената форма и белият цвят на щолена напомнят за повитото бебе Исус.   

Печене на коледни бисквитки 

Този обичай съществува по-дълго, отколкото повечето хора вярват. Както при повечето обичаи, и тук може да се оспори произходът.

Един вариант казва, че бисквитките (Plätzchen, от средновисоконемски: palcz = торта с плоска форма) са били предназначени като зимна храна за бедни хора през Средновековието. Бисквитките имат дълъг срок на годност и съдържат много мазнини, така че са идеални за зимата. Но подправките и захарта са били луксозни стоки по това време и поради това недостъпни за обикновените хора. Манастирите, от друга страна, били доста богати и там се пекли бисквитки в чест на раждането на Исус по Коледа, които след това се раздавали на бедните, за да им подарят малко коледна радост.

Друга теория се връща към старите германи. Твърди се, в периода на зимното слънцестоене, когато нощите са били особено дълги и студени, оформяли животни от тесто. Тези  тестени животни  като жертвоприношение трябвало да успокоят злите духове, които през тези нощи се склитали, и да предотвратят нападения.

Друго предположение е, че бисквитките произлизат от хостиите (евхаристийна вафла), които се раздават на вярващите като символ за благословения хляб в края на литургия. Този обичай също датира от Средновековието. Говори се, че по Коледа монахините и монасите са си направили труда да ги украсят. Така се казва, че са възникнали коледните бисквитки, които познаваме днес.

Весела Коледа и щастлива Нова година!
Fröhliche Weihnachten und einen guten Rutsch ins Neue Jahr!