Канджи за числа – N5 ниво (начинаещи) в японски език

Предистория

Това, което познаваме днес като „канджи“ в японски език, води началото си от Китай (китайците го наричат hànzì). Тези hànzì символи си проправили път през корейския полуостров и преминали в Япония най-вече чрез религиозните китайски текстове. Япония се влюбила дотолкова в Китай по това време, че усвоила китайската система за писане и я приложила върху собствения си език.

Вземането на значението на китайските hànzì и прилагането им в японския език било доста директно. Ако бяхте видели символа 食 например, щяхте да знаете, че съответната дума означава „храна“ или нещо на тази тематика. Звуците в японския и китайския обаче са напълно различни. Въпреки това, Япония решила да вземе и китайските четения на канджитата.

Бихте се запитали „Как е възможно? Това не означава ли, че японците са проговорили китайски?“ Краткият оговор е „не“.  Япония е разполагала със собствен език и въпреки че не е същият като съвременния японски, не е бил китайския. Имали са свои собствени думи за думи като вода, огън, храна и т.нат. Вместо да превръщат японския в китайски, решили, че всяко канджи ще има японско и китайско четене.

Тези две четения са това, което познаваме под наименованията 音読み (оньоми) – четене, произлизащо от китайското произношение и 訓読み (куньоми) – първоначалното японско произношение на думите. Забелязахте ли, че казахме, че оньоми произлиза от китайското произношение? Японците не са приложили китайското произношение на думите изцяло, тоест буквално.

Китайският език разполага с много повече звуци от японския. Различна интонация може да доведе до съвсем различен смисъл на думата. Затова Япония е трябвало да преобразува тези китайски четения в нещо, което да може да бъде произнесено в лимита на японските азбучни звуци. Именно по тази причина понякога звуците си приличат, но не същите като първоначалните.

Канджи за числа (1 – 10)

一 – いち (ичи) – едно; други четения: いつ、ひと

二 – に (ни)- две; други четения: じ、二、ふたたび

三 – さん (сан) – три; други четения: み、みつ

四 – よん, し (йон, ши) – четири; други четения: よ、し

五 – ご (го) – пет; други четения: いつ

六 – ろく (року) – шест; други четения: りく, む, むい

七 – なな, しち (нана, шичи) – седем: други четения: なの

八 – はち (хачи) – осем; други четения: や、よう

九 – きゅう、く (кюу, ку) – девет; други четения: ここの

十 – じゅう (джуу) – десет; други четения:とお、と

Он: イチ

Кун: ひと・つ

Значение: едно

Примери:

いち – едно

一番 – いちばん – ичибан – първи номер – най-добър

世界一 – せかいいち – секай ичи – най-добрият на света

一人 – ひとり – хитори – един човек

Пример:

どこが一番いいところですか？- Докока ичибан иитокородеска

Къде е най-доброто място?

Он:  ニ

Кун:  ふた・つ

Значение: две

Примери:

二 – に – две

第二 – だいに – дайни – втори

二月 – にがつ – нигацу – февруари (втори месец)

Пример:

あかちゃんが二さいです。- Акачанга нисай дес.

Бебето е на две години.

Он:  サン

Кун:  みっ・つ

Значение: три

Примери:

三 – さん – три

三角 – さんかく – санкаку – триъгълник

三月 – さんがつ- сангацу – март

Пример:

三月ににほんにいきます。- Сангацу ни нихон ни икимас.

През март отивам в Япония.

Он:  シ

Кун:  よん; よっ・つ

Значение: четири

Примери:

四 – よん или し – четири

四月- しがつ – шигацу – април

Пример:

いもうとは四 さいです。Имоутоуа йонсай дес.

Малката ми сестра е на 4 години.

Он:  ゴ

Кун:  いつ・つ

Значение: пет

Примери:

五 – ご – пет

五月 – ごがつ – гогацу – май

Пример:

五までかぞえます。- Гомаде казоемас.

Мога да броя до 5.

Он:   ロク

Кун:  むっ・つ

Значение: шест

Примери:

六  – ろく – шест

六日 – むいか – муйка – шести ден от месеца

六月 – ろくがつ – рокугацу- юни

Пример:

わたしは六さいです。- Уаташиуа рокусай дес.

Аз съм на 6 години.

Он:  シチ

Кун:   なな・つ

Значение: седем

Примери:

七   – しち или なな- седем

七月  – しちがつ – шичигацу – юли

Пример:

こんばん、「七にんのさむらい」をみます。Конбан, шичи нинносамурай о мимас.

Тази вечер ще гледам „Шестимата самураи“.

Он:   ハチ

Кун:  やっ・つ

Значение: осем

Примери:

八 – はち – осем

八月   – はちがつ – хачигацу- август

Пример:

にほんじんが八にんいます。Нихонджинга хачинин имас.

Има 8 японци.

Он:   キュウ; ク

Кун: ここの・つ

Значение: девет

Примери:

九 – きゅう или く – девет

九月 – くがつ – кугацу – септември

Пример:

こんげつは九月です。- Конгецууа кугацу дес.

Този месец е септември.

Он:   ジュウ

Кун: と; とう

Значение: десет

Примери:

十 – じゅう – десет

十九 – じゅうきゅう – джуукюу – 19

Пример:

わたしは十九さいです。- Уаташиуа джуукюу сай дес.

Аз съм на 19 години.

Можете да проверите Вашите знания, използвайки следните флашкарти: