Глаголът „съм“ в турски език

Глаголът „съм“ в Турски език

Глаголът „съм“ в Турски език не съществува като отделен глагол. Получава се чрез добавяне на окончания, които в същото време са и лични окончания. Глаголът “olmak“ се превежда като – ставам нещо или някой и служи в същото време за образно представяне на глагола „съм“. Обикновено се комбинира със съществителни или прилагателни. От граматическа гледна точка не е възможно да се употребява самостоятелно, защото придобива смисъл според съществителното или прилагателното, с което е съчетано.

Както и в предлаганите от нас курсове по турски език, в настоящата публикация първо ще разгледаме окончанията, които съществителните или прилагателните получават в при глагола „съм„.

Zamirler
(местоимения)

Ben   ( аз )

Sen   (ти)

O      ( той/ тя/ то)   (в турския език няма родове)

Biz    ( ние )

Siz    ( вие )     (мн.ч  и  учтива форма „Вие“)

Onlar  (те)

Спрежение: Глаголът „съм“ в Турски език

         güzel (красив)                                                                yaşlı  (възрастен)

Ben güzelim                                                                   Ben yaşlıyım

Sen güzelsin                                                                  Sen yaşlısın

O güzel                                                                     O yaşlı

Biz güzeliz                                                                  Biz yaşlıyız

Siz güzelsiniz                                                   Siz yaşlısınız

                                                      Onlar güzel (ler)                                            Onlar yaşlı (lar)

Когато съществителното или прилагателното завършва на гласна, добавяме “ y “ преди личното окончание за глагола „съм„. Това правило важи само за местоименията в 1л.ед.ч (ben) и 1л.мн.ч (biz).

 Личните окончания се променят съгласно хармонията на гласните.

• ım–  след   a, ı
• im– след    e, i
• um– след   u, o
• üm– след   ü, ö

Пример:

bekarım (необвързан съм)   /   kadınım  (жена съм)
neşeliyim (развеселен съм)  /  öğretmenim  (учител съм)
yorgunum (изморен съм)  / doktorum  (лекар съм)
körüm (сляп съм)  / özgürüm (свободен/ независим  съм)

 İstisnalar
(Изключения)

Когато съществителните или прилагателните завършват на следните съгласни – k, p, ç , при получаване на лични окончания за глагола“съм“ те се променят за формите – “ben“  и  “biz“.

k  -> ğ

p -> b

ç -> c

çocuk                    ben çocuğum (Аз съм дете)   / biz çocuğuz

kasap                    ben korkuncum (Аз съм страшна / ужасна)   /  biz korkuncuz

korkunç               ben kasabım (Аз съм месар)   /  biz kasabız

Değil
(не – отрицание)

Отрицателната форма на глагола „съм“ се получава чрез частицата за отрицание – “değil„, която се изписва след съществителното или прилагателното, което отрича. При отрицателните изречения личните окончания се изписват след “değil“ .

Ben öğrenci değilim                                            Ben tembel değilim

Sen öğrenci değilsin                                              Sen tembel değilsin

O öğrenci değil                                                         O tembel değil

Biz öğrenci değiliz                                                 Biz tembel değiliz

Siz öğrenci değilsiniz                                          Siz tembel değilsiniz

Onlar öğrenci değil (ler)                               Onlar tembel değil(ler)

*öğrenci – ученик, студент
*tembel – мързелив

За образуване на въпросителни изречения с глагола “съм“ се използват следните въпросителни частици :

• mı (ı, a)
• mi (i, e)
• mu(u, o)
• mü(ü, ö)

Те се изписват заедно с личните окончания за глагола „съм“ в края на изречението. Това е така, защото съгласно правилото за строежа на изреченията в турски език – глаголът се пише в края на изречението.

Ben zeki miyim?  (Аз умен ли съм?)

Sen zeki misin?   (Ти умен ли си?)

O zeki mi?           (IТой/тя/то умен ли е?)

Biz zeki miyiz?    (Ние умни ли сме?)

Siz zeki misiniz?  (Вие умни ли сте?)

*Onlar zeki (ler) mi?   (Те умни ли са?)

Като правило не можем да изписваме две гласни една до друга при глагола “ съм“ затова
използваме свързваща съгласна“ y “, при спрежение на глагола “ съм “ при съставяне на въпросителни изречения за формите “ ben “ и “ biz “.

Надяваме се тази публикация да Ви послужи за безпроблемно и резултатно усвояване на темата Глаголът „съм“ в турски език. Асториа Груп остава на разположение в случаи на въпроси.