Възвратните местоимения в немски език

Здравейте, любители на немската реч! В продължение на темата за местоимения днес бихме искали да Ви запознаем с възвратните местоимения в немски език.

Обща информация

Възвратните местоимения в немски език или die Reflexivpronomen се наричат още rückbezügliche Fürwörter и се използват с възвратни и реципрочни глаголи.

Пише се слято Reflexivpronomen, а не reflexive Pronomen.

Какво представляват възвратните местоимения?

• Er hat sich sehr gefreut. – Той много се зарадва.
• Ich habe mich darüber informiert. – Информирах се за това.

Възвратните местоимения се скланят, т.е. те променят формата си според падеж (дателен, винителен), число (единствено и множествено число), лице (аз, ти, той, тя, то, ние, вие, те) и род (мъжки, женски, среден).

Склонение на възвратните местоимения 

За да се използват възвратните местоимения, те трябва да се склонят. Те могат да стоят само във винителен (Akkusativ) или дателен падеж (Dativ), защото изпълняват  функцията на пряко или непряко допълнение в изречението. Използваме ги предимно във винителен падеж (Akkusativ).

Както можете да видите в таблицата, местоименията се различават само в 1-во и 2-ро лице единствено число.

Възвратните местоимения съвпадат по форма с личните местоимения, само в дателен и винителен падеж в 3 л.ед. и мн.ч. се използва формата sich. Тези възвратни местоимения се използват, за да се образуват възвратни глаголи: ich freue mich, du freust dich, er freut sich, wir freuen uns und so weiter. – аз се радвам, ти се радваш, той се радва, ние се радваме и т.н.

На български език се превеждат като се, себе си, си или ми/на мене и т.н.

Употреба на възвратните местоимения

Възвратните местоимения се използват или с възвратни или с реципрочни глаголи.

Защо казваме „Ich wasche mich.“ и „Ich wasche mir die Hände.“, но не е правилно да се каже „Ich wasche mich die Hände.“? Кога избираме Akkusativ и кога Dativ ще разберем в следващите няколко реда.

Възвратни глаголи (reflexive Verben)

Възвратните глаголи означават „себе си“. Те са глаголи, които се отнасят до подлога в изречението. Използваме ги, когато говорим за самите себе си. Като правило при тях местоимението се използва във винителен падеж:

• Ich interessiere mich für Musik. – Интересувам се от музика.
• Du siehst dich im Spiegel an. – Гледаш се в огледалото.

• Ако глаголът изисква едновременно две допълнения, едното от тях е  самото местоимение.
• Тогава винаги е в дателен падеж.
• Такъв е случаят с глаголи като glauben, schenken, beibringen, mitbringen, geben, helfen и wünschen (вярвам, подарявам, уча, донасям, давам, помагам и желая):

Например:

• Er bringt mir Englisch bei. (Wem? → mir = Dativ) – Той ме учи на английски.
• Er schenkt dir Blumen. (Wem? → dir = Dativ) – Той ти подарява цветя.
• Ich putze mir die Zähne. (Wem putzt du die Zähne? → mir = Dativ. Ich putze mir was? → die Zähne = Akkusativ). – Мия си зъбите.

При чисто възвратни немски глаголи, възвратното местоимение sich винаги се пише отделно и е неделима част от глагола. В инфинитивната форма sich заема място преди глагола (sich interessieren, sich beeilen, sich erholen, sich verspäten), а в личните форми – след него (ich interessiere mich, du interessierst dich usw.).

Nota bene! Възвратните глаголи на български и немски не винаги съвпадат.

Например:

Реципрочни глаголи (reziproke Verben)

При реципрочните глаголи действието се извършва винаги от двама души. Местоимението винаги стои в множествено число и означава einander или miteinander (един друг или един с друг), например при глаголи като sich küssen, sich streiten и sich umarmen (целуваме се, караме се и прегръщаме се).

Например:

• Sie lieben sich. – Те се обичат.
• Wir treffen uns. – Ще се срещнем.

Надявам се, че днешната публикация Ви е харесала. До следващия път!

Повече уроци и упражнения можете да откриете в нашите курсове по немски!